самостоятелна изложба пластика /шамот/
28.09 до 18.10.2016г.
откриване на 28 /сряда/ от 18.30ч.
Антоний Гюров е роден 1948г. в гр. Варна. Популярен е със своите малки пластики от шамот, изобразяващи шаржови и карикатурни образи на известни личности и злободневни теми.
„Много често Антоний Гюров внася нарочна и силна театралност в своите пластични творби – чрез изграждане на някакъв разказ за героите си, чрез предмети и животни, които включва в сцените, чрез внимателно и точно моделиране на облеклото и средата: Божана Апостолова поучително говори от креслото си, а пред нея е метната одрана меча кожа. Фотографът Кешишян е в любимата си седнала поза със своите камери и характерно облекло. Дебела и грозна жена се оглежда с недоумение в реално огледало. Три настървени жени препускат голи върху свирепи глигани. А циганските музиканти и разголени танцьорки свирят и танцуват в безумен, тъпашки екстаз с шарените си дрехи и дрънкулки …
В тази „човешка комедия“, в този почти шизофренен театър от различни обществени съсловия, професии, човешки нива и типове, където има и високите творчески и културни върхове, и зашеметяващите пропасти от първични нагони и просташка арогантност, Антоний Гюров живее с някакво привидно невъзмутимо спокойствие на стоик. Страстите си, неудовлетворе-ността си, обичта и преклонението си, насмешката и иронията си, отвраще-нието и присъдата си, той проявява и развихря по изразителен начин в своето изкуство. Проникновен психолог и безупречен рисувач, той постига в дълбочи-на сложните характери на своите герои – интелектуалци, играе си уверено и сигурно с мимика, пози и образни деформации, позволява си смело да стига до драстични крайности. Владее и артистично, и технологично нелесната керамична пластика, в която моделира многообразни като структура релефни повърхности и цветни елементи. Респектиращите художнически умения заедно с необикновеното му въображение, му позволяват да броди свободно и с наслаждение в сатирикона на съвременната българска реалност и да композира своите впечатляващи разкази за човешкия ум и талант, глупост и примитивност.“
Румен Серафимов